Различни епохи са оставили своя отпечатък върху облика на Стрелча през нейната многовековна история. На територията ѝ има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, римляни.
Първите свидетелства за поселения по тези земи са от V хил. пр. Хр. По това време племената започват да усядат, да се развиват земеделието, скотовъдството и домашните занаяти.
Времето на желязната епоха е времето, когато земите на днешна Стрелча са се населявали от траките. Едни от най-важните следи, които те оставят след себе си са могилите – над 300 на брой. Най-голяма и съдържаща най-важните археологически находки в района е Жаба могила.
Районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава през IХв. От тази епоха е и крепостта Стрелчанско кале, която просъществува до ХІV век. Разположена е на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна и със своите 8–метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата. В продължение на векове в подножието й е процъфтявал град — Стрельч или Стрелец–град. От неговото име произлиза и сегашното наименование на Стрелча.
През епохата на Възраждането Стрелча е развито стопанско и книжовно средище с буден и неуморен дух за просвета, духовно потребление и жажда за свобода.
Селото активно се включва в подготовката на въстание, а безстрашните стрелчани самоотвержено се включват заедно с останалите близки градове и села в Априлското въстание. В резултат Стрелча е опожарена и разрушена почти до основи.
Едва след Освобождението жителите се завръщат по родните си места. Новосъздаденото общинско управление започва своята дейност през 1879 г., а за първи кмет е избран Ганчо Гелеменов. Строят се къщи, църква, училище. Наред с основните поминъци – скотовъдство и земеделие, се нареждат и бързоразвиващите се овощарство и розопроизводство.
Благоприятното местоположение и топлите минерални извори превръщат селото в лечебно средище, а през 1969 година Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение.
