Периодическо списание на Българско книжовно дружество в Браила, 1869, 1870 г.

Принадлежало на хаджи Евстати поп Проданов, роден в Стрелча през 1816 г. в семейството на свещеник Продан Стайков. Получава килийно образование в родното си село. През 1844 г. Евстатий е ръкоположен за свещеник. Той изиграва голяма роля за издигането на стрелчанското взаимно училище. През лятото на 1859 година отива свещеник в Перущица, а след гибелта на неговия чичо от Стрелча – поп Добри (служител в стрелчанския храм “Св. Архангел”) поп Евстатий се завръща в Стрелча и заема неговото място.

Свободолюбивата душа на хаджи поп Евстатий го кара да тръгне по пътя на революционното дело – заклева стрелчанския комитет в началото на февруари 1876 г. пред Георги Бенковски, който отсяда именно в неговия дом. Включва се активно в подготовката на въстанието и заедно с другите служители в стрелчанския храм са леели куршуми. След вестта за преждевременното избухване на въстанието поп Евстатий събира всички книги, които имал и ги натрупва в един ковчег, който закопава в зимника, в земята, за да ги запази. По време на въстанието изгаря целият му, а след неговия погром той е арестуван и прекарва няколко месеца в затворите в Пловдив и Пазарджик. Освободен е след общата амнистия. Тогава той се връща “на узгорелото си огнище” и вади ковчега от земята. Благодарение на родолюбивата дейност на поп Евстатий голяма част от тези книги са запазени и до днес, а настоящето издание е малка част от тях. Книгата е подарена на неговия внук Ангел Радов Площаков в памет на вуйчо му Сава поп Евстатиев, който е ослепен и обесен от турците в Пловдив на 02. 01. 1877 г.   

Документите са реставрирани по проект „Консервация и реставрация на ръкописни документи и старопечатни издания в аварийно състояние от експозицията на Исторически музей – Стрелча“, по Тема 1: „Дейности по опазване на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии“, финансиран от Министерство на културата на Република България.