Преди Освобождението османското право не признава на частните лица право на собственост върху недвижимите имоти, които се намират извън населеното място. През 1892 г. е издаден Закон за заменяване турските документи за правособственост с крепостни актове. Крепостните актове на практика са равноправни на нотариални актове и гарантират правото на собственост върху недвижим имот купувача.

Настоящият крепостен акт е за покупко-продажба на имот чрез публична продан. Имотът, „една градина от 8 ара, находяща се в с. Стрелча”, е продаден от Татарпазарджишкия окръжен съд чрез публична продан заради дълга на Димитър Ченчев от с. Стрелча. Публичната продажба е потвърдена от същия съд с издаване на Определение №62 от 25 февруари 1899 г. Имотът е продаден за 60 лв. на купувача Дело Ганчов, а за установяване на неговата самоличност са повикани Яко С.Кацаров и Иван Димитров също от с. Стрелча.

Документите са реставрирани по проект „Консервация и реставрация на ръкописни документи и старопечатни издания в аварийно състояние от експозицията на Исторически музей – Стрелча“, по Тема 1: „Дейности по опазване на движимото културно наследство в музеите и художествените галерии“, финансиран от Министерство на културата на Република България.