МИЛЬО ТОДОРОВ БАЛТОВ
Мильо Тодоров Балтов – буден и родолюбив стрелчанин – е роден на 3 август 1849 г. в китното село Стрелча. Още като млад се включва в редиците на местния революционен комитет, създаден от Георги Бенковски – комитет, чиято мисия е запалването на искрата на свободата. Балтов заема една от най-важните и опасни роли – тази на таен куриер. След потушаването на въстанието и ужаса, който го последва, той успява да оцелее, укривайки се с други съратници в горите край Стрелча. Събитията обаче не сломяват духа му. В навечерието на Руско-турската война (1877–1878), Балтов вече е учител в село Лесичово, просвещавайки младите умове.
След Освобождението той не спира да служи на народа – занимава се с просветни, търговски и административни дела, а и става член на Поборнико-опълченското дружество в родното си Стрелча. В периода 1894–1897 г. е избран закмет на селото.
Като пряк свидетел и участник в Априлското въстание, Балтов записва спомените и преживяванията си с удивителна детайлност. Описанията му разкриват както героизма, така и трагизма на онези съдбовни дни. В статии, публикувани във вестник „Селянин“ през 1881 г., той пише „Приказница за българското въстание в 1876 г. в село Стрелча“, а по-късно, през 1900 и 1902 г., създава своите „Бележки“. Те са изпратени до Димитър Страшимиров и част от тях са включени в неговата „История на Априлското въстание“. Мильо Балтов умира на 14 февруари 1909 г.
АНАСТАСИЯ И ГЕОРГИ ЦАРЕВИ
Георги Генчев Царев е роден в с. Стрелча на 26 март 1868 г. в семейството на Генчо Цончев Царев и Неша Герова Лалова. Житейската съдба на Георги е съпътствана от големи исторически събития, сред които Османското владичество, Априлското въстание, Руско-турската война, Освобождението на България, Съединението, Сръбско-българската война, Балканската и Първата световна война.
Едва 7-годишен остава без баща. По това време избухва и Априлското въстание, чиито последици оставят семейството на Царев без дом. Както той сам казва: “прекарах един труден и мизерен живот.”
Въпреки всичко, Георги Царев получава едно задоволително училищно образование и никога не спира да се самообразова и самоусъвършенства. След края на Сръбско-българската война постъпва на държавна служба. Започва кариерата си първо като писар, секретар, главен бирник, финансов началник, а накрая става счетоводител и началник на бюджетно-контролното отделение при Главна дирекция на статистиката в София. Работи активно от март 1886 г. до юни 1925 г. За вярната си и отдадена служба е награден с орден “За Гражданска заслуга” IV степен.
Професионалният му път го отвежда до различни градове в България, но след своето пенсиониране отново се завръща в родното си село Стрелча, където прекарва старините си.
Царев активно се включва в живота на местната стрелчанска общност – става член на Кредитната кооперация, избран е за общински съветник, става почетен председател на читалище “Просвещение”. Той и жена му, Анастасия Царева, се превръщат в едни от най-големите благодетели на селото – последователно даряват по 20,000 лева на църквата “Св. Архангел Михаил”, на читалище “Просвещение” и на училищното настоятелство в Стрелча. С дарените средства на църквата и училищното настоятелство образуват фонд на тяхно име, а с парите от лихвите искат да се раздават помощи на стари хора и на бедни ученици. Парите за читалище “Просвещение“ са определени за направата на нова сграда и читалищен салон.
МИЛЬО МАРИНОВ БАЛТОВ
Мильо Маринов Балтов е роден на 18 септември 1871 г. в семейството на Марин и Неделя Балтови. Той е художник, чието творчество се отличава с особено внимание към детайлите.
Завършва IV-класното училище в Панагюрище през 1885 г. След това е учител в Стрелча и с. Смилец (сега в общ. Стрелча). През 1895 г. става епархийски избирател. Тогава Балтов е само на 24 години, а това е в разрез с Епархийския устав. Затова и този факт е така интересен. Вероятно, той отговаря на най-важните изисквания за тази длъжност, „познат по своя благочестив и честен живот“. През цялото си битие Балтов е бил участник в църковния живот и активен църковен настоятел.
През 1895/96 г. завършва курса на Естир Слепян в Частното училище за художествено образование на младежи и девойки в София. След това влиза във втория випуск на Държавното рисувално училище в класа на Ярослав Вешин.
До 1907 г. Балтов присъства в Главната книга на училището, завършва курса по иконопис. След като приключва обучението си, Мильо Балтов работи като начален учител по рисуване в Пазарджик, а от 1911 г. преподава в новооткритото Девическо практическо занаятчийско училище в града, което е едно от първите професионални училища в страната. За кратко е кмет на Стрелча. Участва активно в културния живот на родния си град.
Жени се за Мария Нонова – дъщеря на Иван поп Христов от с. Ерелии (днес с. Смилец, общ. Стрелча). Двамата имат четири деца – Дена, Невена, Ангел и Иван. През целия си живот Мильо Балтов е учител и иконописец. Негови икони има в множество църкви в Пазарджишко и Пловдивско. Работи в екип с различни негови колеги от Държавното рисувално училище като Господин Желязков, Стефан Иванов, Петър Джамджиев, Харалмпи Тачев и др. През 1912 и 1914 г. Балтов участва в първата и втората изложба на Дружеството на южнобългарските художници, сред чиито учредители е и той.
Умира на 70-годишна възраст в Пловдив.
Д-Р СТАЙКО СТАЙКОВ
Стайко Стайков е роден на 23.10.1882 г. в с. Стрелча. Той е второто от общо петте деца в семейството на Димитър и Парашкева Попстайкови.
Стайко получава първоначалното си образование в Татар Пазарджик. По-късно учи в Мъжката гимназия в Пловдив, а след това и в Държавната мъжка гимназия в София, където завършва VII клас. Откроявал се е сред съучениците си със знания, но и с благия си и весел характер.
Постъпва на работа в Централната метеорологична станция и това предопределя професионалния му път. Там се запознава и с поета Димчо Дебелянов, с когото поддържа тесни връзки – Димчо му пише писма в стихотворна форма.
Стайко усвоява напълно сам френски, немски, английски и италиански език, за да може да чете материали, свързани с научните му интереси. Дори започва да учи и японски език, защото голяма част от световните изследвания са на японски. Не закъсняват и първите му публикации. През 1904 г. в немското списание „Dass wetter” се появява първата научна публикация на Стайко Стайков – „Едно ново атмосферно смущение”. Тя е последвана от още четири до 1906 г. Междувременно Стайков е бил на длъжност чиновник, по-късно докладчик и стига до поста асистент в Централната метеорологична станция. Записва се в Софийския университет, но, поради настъпилата университетска криза през 1907 г., продължава образованието си в Берлинския университет „Фридрих-Вилхелм“. До 1912 г. Стайко Стайков отпечатва в различни научни списания 8 ценни работи, между които „Точност на барометричното нивелиране” и прави изследване върху приложението на теорията на грешките в метеорологията. Едновременно с това той детайлно се запознава с уредбата на германските метеорологични институти и обсерватории. Голяма част от статиите му са публикувани в авторитетното немско издание „Meteorologische zeitschrift”.
През 1914 г. Стайко Стайков е удостоен с титлата „Доктор по философия” от Философския факултет на Берлинския университет с дисертация на тема „Приноси на климатологията на България-температурни разпределения” – един капитален труд, който полага основите на българската климатология. В нея Стайков дава първите за България изотермни карти за разпределението на средната месечна температура на въздуха на морско ниво.
По време на Първата световна война Стайко, както и много други българи, е мобилизиран на фронта. Още в началото на военните действия той е изпратен на разузнаване през нощта, но попада в засада и е убит край с. Орманли, Струмишко. Научният свят отбелязал трагичната гибел с голямо съжаление и недоумение.
Това, което Стайко Стайков оставя след себе си, е неговото научно дело. То е изключително по рода си за българската наука по това време. За краткото време, което работи, успява да издигне българската метеорология, сеизмология и климатология напълно на нивото на европейската наука.
