Като част от проекта “Реставрация и консервация на Поборническото знаме от 1901 г.“ към Министерство на културата, спечелен в края на 2023 г., екипът на Исторически музей – Стрелча трябваше да проучи и събере информация за поборниците, представени на единствената запазена снимка с Поборническото знаме от 1901 г.

На снимката са изобразени доживелите Освобождението стрелчански въстаници. Седнали от ляво надясно: Генчо Георгиев Пайтаков, Салчо Вельов Ублеков, Филип Иванов, Фингаров, св. Иван Евстатиев, Иван Неов Чапкънов, Стойно Христов Радъков и Иван Кунчов Цървуланов. Прави в средната редица от ляво надясно: Васил Енев Чореев, Иван Николов Чапкънов, Динчо Кръстев, Любен Неделчов Байчуров, Нешо Стоянов Кацаров, Тодор Ангелов Балтов, Рашко Генчев Гуджев, Пенчо Динчев Карапенчев, Стайко Динчов Фингаров, Гаврил Генчев Гуджев, Рад Нешов, Дело Бойчев Сапунджиев, Петко Вельов Гелеменов, Койчо Стойнов Митрин. Прави в третата редица от ляво надясно: Лало Вельов Ублеков, Мильо Лулчев Меркьов, Дело Стоянов Сахаиа, Груйо Фингаров, Яко Стоянов Кацаров, Динчо Стоянов Кацаров.

Снимката е направена през 1901 г., когато по идея на Поборническите дружества в България се провежда първото официално честване на Априлското въстание. Специално за празненствата е създаден  и юбилеен медал, който е раздаден на живите поборници от Априлското въстание. Такъв са получили и стрелчанските поборници, а снимката е направена след награждаването им с медала за спомен. Особено интересно е знамето, което се вижда на снимката. Това е знамето на стрелчанските поборници.

Поборнико-опълченското дружество в Стрелча е създадено в последните години на ХIХ в., а в него членуват всички живи стрелчански въстаници и опълченци. Според чл. 29. от общия Устав всяко поборническо дружество трябва да има знаме „от зелен плат в средата с лъв“.  Върху знамето на стрелчанските поборници е изписана и пророческата буквеница „Турция ке падне-1876“, за която Димитър Страшимиров пише в  „История на Априлското въстание“ че „всеки знающ да чете и да пише съзаклятник е писал това изречение по онова време със собствената си ръка, за да се увери по-нагледно в неговата истинност“. а в своите „Записки…“, Захари Стоянов отбелязва: „…При всичките ми питания и издирвания, както тогава, така и по-после, аз не можах да се сдобия до името на гениалния автор на това знаменито откритие. Ако това лице, което и да е било то, живо или умряло, беше написало хиляда дебели томове, не щеше да подпали толкова огъня в сърцата на българския народ, отколкото може да постигне само с три думи“.

В момента знамето се реставрира, а след като бъде готово, то ще заеме централно място в експозицията “Българските земи XV – XIX в.”, в частта посветена на Априлското въстание.